Едно от нещата, за които всяко малко момиче си мечтае, е да порасне голяма и да има перфектния личен живот – забавни и верни приятелки, красиво момче, което да я боготвори, пълен гардероб с готини дрешки и безброй много вечери с луди купони, партита и всякакъв вид други забавления. Една крилата мисъл обаче гласи, че „ Не може да имаш всичко”.
И така стигаме до момента, в който сме на прага на перфектния живот – луд купон с приятелки, с евентуална опция за неочаквана среща с някой красавец. Сядаш на бара, оглеждаш се наляво, надясно … и погледа ти се спира върху привидно симпатичен млад мъж, седящ на бара срещу теб. Гледате се, намигате си, казвате си наздраве и най-на края Той се решава да дойде да се запознаете официално. Представя се, ти се представяш и изненадващо следващия му въпрос е „ Kъде учиш?” С лек присмех и може би нотка на учуда, отговаряш, че скоро няма да е актуална тази информация, тъй като завършваш (подразбира,че не трябва да обясняваш,че става въпрос за висше учебно заведение), без да очакваш да видиш такава реакция в отсрещния – широка усмивка, изненадан поглед, изпълнен с много радост и поразителен отговор „ О, НАИСТИНА ЛИ…И АЗ СЪМ 12 КЛАС!” Реакция ? къде си ? Хайде де ? Покажи се ? НО КАК ?! След неизвестен брой премигвания и закашляния с цел да прикрият така несдържимия луд смях, който те е напушил, отрезвяваш се и отговаряш акуратно (с първото нещо, което ти изниква в съзнанието) „Моето момче( защото да си го признаем, за нас е все още такова…), само че аз през юни ще се явявам на държавен изпит, а не на класно по литература !”
С това изречение можеш да сложиш край на това ново и също така краткотрайно запознанство и на тази статия, защото след такава случка единственото, което може да последва е да си без думи …
END :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар