Съдба – трябва да е твоето презиме

Да, точно така със сигурност всяко момиче може без проблем да смени някое от имената си със „Съдба”. Питате се защо? Много е просто замислете се всеки път, когато се появи нов мъж на хоризонта или пък искате нещо да се случи, всички вие или поне по-голямата част от вас (около 99%) правите нещо „случайно”, за да можете да стигнете  по-бързо и по-лесно до желаната цел.

Няколко универсални примера за доближаване до индивида от противоположния пол ще споделя в следващите редове. Няма да споменавам други стъпки за достигане на друга желана цел, просто защото както вече сигурно сте забелязали блогът е ориентиран (за добро или лошо) към общо казано мъжете в живота ни.

1.       И може би най-често срещаното явление е „случайната среща”. Като под случайна среща визирам проучването на местата, които той/тя посещава почти ежедневно или по-кратко казано вторият му/й дом.

2.       След като съвсем случайно и тенденциозно посещаваме тези места и водим всеки път кратки разговори за заведението, музиката и така нататък минаваме към другата намеса на „Съдбата”, случайно изпратеният смс или повикването погрешка. И да дори и да не искате да го признаете пред други всеки знае за себе си, че поне веднъж е бъркал номера съвсем „несъзнателно”.

3.       Друго често срещано е и обаждането от типа „Знаеш ли мисля, че те видях ......О не си бил/а ти, колко странно, че съм се припознал/а ;)))).

4.       Да не забравяме и случайното минаване през жилището на желания от нас индивид, разбира се че имате работа точно в другия край на града(квартал, в който има главно кооперации, панелки и кучешки площадки и нито един ваш приятел).

5.       Последното, за което се сещам са всички въпроси, на които може да отговори само и единствено интересуващият ни човек. Знаете, че никой друг не знае къде се намира магазинът за спортни стоки, от които искате да купите подарък за рожден ден (нищо, че сте се засекли в същия магазин преди няколко седмици), нямате представа кой филм да си изтеглите да гледате(имате само около 30тина изтеглени филма, които не сте гледали).

Това са само част от „случайно” възникналите ни и спешни нужди и от въпросите, на които само и единствено той/тя знае отговорът. Със сигурност има още милиони случки, които „Съдбата” определя да се случат и вие нямате никаква намеса (ще се радвам да ги споделите, добре е да се обменя опит и да се разнообразява ролята и волята на Висшите сили).

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

10 признака, по които можеш да разбереш, че Той не те взима на сериозно !

Не веднъж, всяка от нас – дамите, се е чудила накъде отиват нещата във връзката, която съвсем скоро е започнала.  Да, Той е страхотен – умен, красив, интелигентен, галантен, с невероятно чувство за хумор и е душата на компанията … но вашите отношения са под въпрос.  Ето няколко неща, които ако не със сигурност, то поне малко ще разгадаят енигмата :

Първо – Той диктува правилата – кога къде как и за колко време ще се виждате, като това не включва повече от 1-2 часа през деня , максимум 2 пъти седмично.

Второ – на обществени места е пасивен ,даже дистанциран – Той твърди, че не обича показността – а дали наистина е това причината за хладното му поведение ?

Трето – не излизате в общи компании – Ти не познаваш нито един негов приятел, а той едва се е запознал с най-добрата ти приятелка по случайност!

Четвърто – В редките случаи, когато се виждате, обикновено сте у вас или у тях, правейки  най-общо казано едно и също всеки път.

Пето – Той никога не си прави планове, които да включват и вас – срещите му с теб са за запълване на „малкото свободно време”, което му е останало през деня и НИКОГА не е свободен, в редките случаи, когато вие го търсите.

Шесто – по празниците винаги е безкрайно ангажиран и няма време за ТЕБ, преустановявате срещите до след празниците.

Седмо – рядко се интересува от теб – какво те прави щастлива

Осмо – обикновено слуша през изречение всичко, за което говорите и не веднъж се е случвало да те пита за нещо два пъти.

Девет – никога, ама никога не говори за себе си, семейството си и роднините  и евентуални домашни любимци – за теб е пълна енигма всичко около него.

Десет – от комуникативна гледна точка, всичко, което имаш за него като координати е телефонен номер ( и точен адрес на местоживеене) , без социални мрежи от рода на skype, facebook, twitter, youtube, yahoo! Messanger, ICQ, oovoo, zamunda profil I etc.

Ако Вашето момче ( мъж) отговаря на няколко (или всичките) изброени признака . . . за съжаление друго освен да осъзнаете и приемете нещата такива, каквито са, няма какво да се направи. Често срещано заблуждение, продиктувано от неща като например неговата привлекателност, мистика, потайност или дори от мисълта, че така поне не сте сами, е това, че с течение на времето, ситуацията ще се промени – не, това за съжаление става само по филмите, мили дами !

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

"Явлението"

Или иначе казано  - човек не може да избяга от … вкуса си !

...STOP!

През живота си човек, по едни или други обстоятелства, се запознава с много и различни хора. Тези хора са свързани по между си чрез един или друг признак  -  някои ги свързват професионални интереси, други – лични, от всякакво естество. Трети, обаче, са свързани по между си по друг, индивидуален признак, за съжаление – не по тяхно желание,а чисто съвпадение. Признакът, който ги свързва може да се обобщи с две думи – еднакво име. Да, несъмнено ми се е случвало за 23 години ( без 2 месеца : ) )да се запозная с 1829233  Ивановци, Петъровци, Георги и още 1-2 изключително често срещани имена. Сигурно родителните залагат на сигурното и изпитаното, отколкото на иновативното и провокативното, което в редки случаи е възможно най-доброто решение (;)).  И така при тези обстоятелства, от всичките момчета, които познаваш, на име „Иван” примерно, несъмнено си имала нещо по-така с поне… един … или двама, ако не и повече – добре, нищо странно.

                След направената до тук интродукция, логично е да вметна, че и на мен ми се е случвало такова съвпадение през годините – мъже с еднакви малки имена…а понякога и фамилия, но това не е толкова важно,нали ? Разбира се, че няма да го отпратиш, само защото родителите му са избрали такова име, без Той дори да има право на глас.  Даваш му шанс и се надяваш Той да няма нищо общо с предния „Иван”. Да, ама не –  от среща на среща разбираш колко много общо имат този и предния „Иван” не само визуално ( все пак, в повечето случаи предпочитанията за външен вид се побират долу горе в един профил с много малко отклонение ), но и по характер, навици, интереси, фобии и всичко,за което се сетиш.  На това интересно съвпадение учените му викат „явление”.

                Моето явление ме преследва вече 5-6та година, без дори да му давам и грам повод. Всеки втори, който ми направи впечатление, по един или друг повод,  било то в дискотеката, в бара, приятел на приятел или дори новият съсед от 2-рия етаж, който тъкмо се е нанесъл, при запознанството ми казват едно и също : приятно ми е, аз съм А. и веднага, в ума ми изплува перфектният отговор : Ама разбира се, че така се казваш…! Така се казваш ти, бившето ми гадже, бившето ми гадже преди бившето – мой съсед съсед, който се изнесе преди няма и 2 месеца, най-добрия приятел на моята най-добра приятелка, по когото тайно си падах на времето и сигурно още поне 5 момчета, за които 100 % ще се сетя, ако се постарая! : ))) , а името като цяло не е толкова популярно! Нормално, щом са бивши – значи не се е получило, не  ми е потръгнало, не ми върви и най-вероятно никога няма да ми потръгне с това име, така че прибавям още 1 критерий към скромния си списък с изисквания за бъдещия си boyfriend – ИМЕТО Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ! 
                                                          x o x o  :)))

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

„Не си ти виновна, АЗ съм !”

Оригинален вариант -„Не си ти виновен, аз съм!” - несъмнено това е реплика, така известна на женската част от населението на планетата. Тя се нарича още  „репликата, която може да те спаси от всяка ситуация!” – спасителната лодка на иначе потъващия Титаник (И наистина действа, когато се налага!). Ако не за друго, винаги влиза в употреба като „удобен, лесен и същевременно ефективен начин да разкараш някого без много шум”!

Едно ново явление, обаче, се забелязва на хоризонта и така да се каже набира   опустошителна скорост с пълна сила. То илюстрира още едно от подводните камъчета, които мъжете подлагат на дамите с цел да  обърнат ролите (съвсем) и  да придобият нашето поведение  ( то не бяха козметики ,епилации , гримове , най-различните процедури, на които се подлагат - не им стигна, че сега искат да ни откраднат и това!).

Не отдавна се случи така, че се запознах с …  интересно момче, симпатяга на кратко (мъж, не знам как да ги наричам 23-24 годишните ;) ), излизахме 1-2 пъти , харесахме се (уж), приятелите ми го харесаха ( веднъж се прежали да излезе с мен и приятелите ми, доста смело J ), ( нелепа случайност, те обикновено са безкрайно критични ;) ) и всичко вървеше що-годе по план ( с други думи започнах да се чудя къде нещата ще се объркат, тъй като без това не може! (законите на природата, които вече съм споменавала не веднъж ) ). Не мина много време и излизаме на среща само двамата. И така разговорът се движеше с умерено темпо – кой какво е правил тези дни, нещо интересно ( ако има ), нищо нетипично, освен нещо, което ми направи силно впечатление и направо си беше трън в очите ми – Той не спираше да споменава бившата си приятелка ! ( найс, а!) Добре, така веднъж, два пъти – търпи се, но на 17-тия път реших да вметна шега (  с цел да се усети какво прави ) по този въпрос. Скандалното в ситуацията не беше шегата ми, а отговорът му – „Не си ти виновна, аз съм !” – WTF ?! След което последваха редица изречения от рода  колко съм умна, красива, добра, интелигентна, забавна, привлекателна и още куп замазванки…НО  не бил готов за обвързване !

Седя си аз, гледам го и си мисля … „тогава какво правиш тогава с мен на среща ?!” Все пак, не  сме на прослушване за конкурса „ Мацка си търси BFF ( best friend forever)” ! И после жените не знаели какво искат! Ето това е поредният ( но за съжаление няма да е последният) пример за това как ние жените сме по-силния пол и мъжете всячески се опитват да ни изместят от тази позиция, не само отричайки този факт, но и подражавайки ни по поведение ! Момчета, излагате се : ))))

 X o x o : )))

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

Неписаните "правила" при срещите /Част 2/

Love can be a good thing !

Стъпка 1 : първа среща ...

Добре, приемаме фактът, че според вас сте преживели „перфектната” първа среща – всичко е било епично – като за начало,  сте се изненадали приятно  от  изтупания му вид , той също  от вас (съдите по изражението в първия момент, в който ви е видял); отишли сте на подходящо място,  започнали сте непринуден разговор за политика,  бизнес, за живота, ежедневие и сте преминали към по-лични теми. В края на вечерта сте стигнали до иначе трудното заключение, че този човек наистина ви интересува и твърдо желаете да поддържате редовен контакт с него, с цел да го опознаете по-добре (примерно) …

Тя : Прибира се вкъщи, сваля иначе внимателно подбраните секси, но и вдъхващи респект дрешки, изтрива перфектно направения грим, прибира косата на кок ( или прави някаква друга домашна прическа), взима душ, облича пижамата и заспивайки,си  прехвърля  наум още веднъж срещата с цел да намери  свои грешки за евентуално по-нататъшното им поправяне (ако е имало такива) . И така след извършването на този така наречен „ритуал”, започва мислено да чака ответна реакция…

Той :  Прибира  се вкъщи , съблича  дрехите на куп и ги оставя  в ъгъла на стаята/ на стола, при което те се смесват с  чистите. Пуска телевизора/ лаптопа, взима душ  и се просва в леглото, преглежда на 2 на 3 за нещо интересно по телевизията / пуска някой филм за приспиване и заспива спокойно, без много да му мисли за случилото се. ( Все пак важните неща се осмислят на бистър ум ;) )

Несъмнено  мъжката гледна точка е абсурдна за жените, постъпките им понякога (винаги) са  абсолютно лишени от  всякакъв признак на логика в дадена ситуация – поведение, размисли, действия  - всичко, но съществуват известни показателни „съвпадения”, при които масата реагират по един и същ начин  ( и слава Богу).

И тук се стига до въпросът : Кога е нормално ТОЙ да се обади ?

a)      Веднага на следващия ден - сутринта и да ви каже, че цяла нощ не е спал и е осъзнал,че ВИЕ сте жената на живота му ( засега…)? ( Да бе да…. Иска ви се! )

b)      На следващия ден – надвечер, за да ви покани на втора среща? ( Да, ама не….и тогава няма да е ! Прекалено рано ;))

c)       След два- три дена, разбира се ако вие не сте се пречупили и не сте пуснали някои закачлив смс ( Голяма грешка! )

d)      Никога … ( Да, за съжаление и тази опция съществува и се избира тогава, когато най-малко сме го очаквали )

Анализ на ситуацията при избиране на всяка от опциите:

1.       Ако по някаква случайност ,след съдбоносната вечер, се събудите от неприятния звук на звънящия ви телефон рано сутрин ( да си го признаем, и най-готиния ринг тон да си сложите, сутрин ще ви  ядоса …) и чуете нещо подобно на нещата, посочени в опция а), никога, ама НИКОГА не излизайте на втора среща ( колкото и да ви погали самочувствието това, което чувате, най- вероятно младежът е от онзи тип хора,  за които обсебване = голяяяма любов ! Изключение: Да, възможно е да сте така очарователни , че момчето наистина да е с всичкия си и да не е ненормален, но все пак … ако не сте родени с повечко късмет ( както и аз не съм така благословена в това отношение…) , послушайте съвета ми ! ;)

2.       Опция б) – Малко вероятно, все пак първо,че няма да иска да се покаже като здраво хлътнал, дори да умира да излезе пак с вас, а и второ- може би ще излезе на по бира с неговите момчета, така де да се похвали  ( ;) ) но имайте 1 наум за младежа, може да не е много надежден и също да се отнесе към предната графа, рисковете на срещите ;)

3.       Третата опция – ЗЛАТНАТА СРЕДА! Възможно най-благоприятната ситуация, но все пак, може да е чисто съвпадение ( всичко се подлага на съмнение, говорим за МЪЖЕ!)

4.       И това е може би най – нежелателната, но все пак вероятна опция – ТУК НЯМА МЯСТО ЗА ОТЧАЙВАНЕ – не си ти виновна , а ТОЙ ( както винаги … ). Най- вероятно си изкарала една невероятна и почти неповторима …. постановка, изиграна от най-големия актьор/лъжец. Най-хубавото, което може да ти се случи е да не го видиш никога повече ! ( friend hug)

Да допуснем, че всичко се развива като  по учебник  - Той е избрал, без да го знае разбира се, опция 3 и идва ред на  стъпка 2 : ВТОРА СРЕЩА  …

… Следва продължение

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

Неписаните „ правила” при срещите /Част 1/

Love ?

(Или какво да прави/ не прави едно момиче преди/след първа среща, за да бъдат нещата в нейна полза)

/ План /

                                I.            Увод – 2-3 кратки изречения за въвеждане в темата

                              II.            Цел на изследването – извеждане на адекватно поведение на женския пол, чрез  съпоставяне на мъжкото и женското разсъждение в дадената ситуация

                            III.            Изложение  –  Подробен анализ

                            IV.            Заключение – актуални съвети и извеждане на изводи на база  опит и проведено статистическо наблюдение, придружено с кратко интервю

Излизането по срещи е едно от нещата, с които неизбежно се сблъскваш през целия си живот, независимо дали става въпрос за бизнес срещи, или лични. То е като явяването на изпит – надяваш се  да получиш отлична оценка, по възможност без много усилия и по най-бързия начин. Ще насоча вниманието  към втория вид срещи, по актуалният за младата аудитория,  или поне за тази част , чийто статус е твърдо „необвързан” ( дори във фейсбук) и със сигурност искат да променят това. ( : )) )

Много хора се оправдават с това, че около тях в момента няма достатъчно интересен, умен, привлекателен, СВОБОДЕН човек, когото най-малкото да поканят на среща, както се казва -  „ да го видят какво представлява”.

Моето мнение, обаче (сигурна съм,че не е само мое…) е , че трудностите, или по-точно проблемите идват именно след появата на такъв.  Харесваш си някого, той (привидно) те е харесал и сега се започва една изключително сложна игра на  „котка и мишка”, целта на която е всеки да се прави колкото се може повече на интересен, „за да поддържа интереса на другия”.

Етап първи -   започваш да наблюдаваш, разпитваш , анализираш , следиш под лупа всеки жест, всяка микро реакция и се започват едни безсънни нощи, породени от  луди и дълги разсъждения и размишления над Неговото поведение. 

Етап втори – дните минават като години, часовете като месеци, а минутите като седмици -  „Той  защо не звъни”, „защо поне не ми пише смс”, „ами фейсбук, активен му е статусът” . Това несъмнено влияе на настроението ти – губиш концентрация и интерес за каквото и да било, различно от това, ставаш раздразнителен/на, накривява те и най-малкото нещо и преди да си се усетил, стоиш втренчено пред телефона и отворения скайп и фейсбук и само чакаш сигнал. И накрая остава един –  победител при два случая (аналогично един добър и един лош):

  Случай първи : единият се предава, защото вече е осъзнал,че не може без другия и накрая заживели щастливо… месец,два, максимум година - happy end;  

Случай втори : отново е свързан с предаване, но поводът е друг – отегчение…( действие, типично обикновено за по-слабо заинтересованият).

Една от целите на моята статия е да избегна вариант Б и да фокусирам вниманието ви към осъществяване на вариант А. / Следва част II /

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

Няколко полезни съвета

So many idiots, so few bullets

Знаете ли, забeлязала съм, че всеки човек е оптимист(вътрешно винаги се надяваме, че всичко ще се оправи, или че там някъде след нещо лоши ни очаква нещо двойно по-хубаво). Дали обаче се случва точно така?  За съжаление нямам точен отговор на този въпрос. Според мъдрите хора е така, но според тези нас, които сме си патили много пъти и след това отново не сме достигали нищо хубаво не е точно така.  Като допълнение на тезата ми ще кажа и една поговорка „Не питай старило, а патило”, така че съм по-склонна да вярвам на личния си опит, пък дано някой слънчев ден да дойде звездният миг.. определено смятам, че трябва да е много грандиозен, като съдя по всичката „помия”, която ме е заобикаляла, забикаля и евентуално ще ме заобикаля.

Най-скандалните ми случки естествено са били свързани пряко или косвено с мъжко присъствие(всъщност главната роля е била винаги мъжка). Този път реших да не разкажа за някой конкретен, а за всички общо и кратко. Все пак така най-добре мисля, че ще стане ясно  какви трагични, а след това и комични преживявания съм имала. Като освен това мисля и да напиша няколко малки, но надявам се полезни съвети, за да не ви се налага и на вас някой ден да се справяте с такиви абсурдни лица. Няма да спазвам хронологичен ред, ще започна градивно да изреждам що за индивиди са се опитвали да се намесят в иначе спокойният ми живот.  И така започвам със съвсем непринуден разговор с „приятел” във фейсбук. Момчето е близък приятел на мой приятел, виждали сме се няколко пъти, любезно се поздравяваме при всяка наша среща и задаваме баналните въпроси, на които никой, никога не чува отговора (просто защото определено не се интересуваме от това какво прави някой, който виждаме 3-4 пъти в годината). Нека да се върна към случката – та разговорът е повече от обикновен, но за мое голямо учудване диалозите ни продължават и на следващия ден и на по-следващия. Започвам да усещам, че този човек явно не ми е писал „Здрасти, какво правиш?”, защото в момента се е чудил какво прави, което пък автоматично разпалва любопитствто ми. Решавам да разгледам по-обстойно профилът му, все пак с ръка на сърцето мога да кажа, че откакто се появи Фейсбук няма никакви тайни. За моя огромна изненада (наистина не можете да предположите какво виждам) погледът ми се спира още в началото на полето със семейното положение и какво да видя. Необвързан – НЕ, обвързан – НЕ, сгоден – НЕ, вдовец – НЕ, сложно е – НЕ, женен – О ДА! Сами разбирате, че това си беше чист шок за мен, след няколко разгледани албума даже осъзнах, че той е дори и татко. Какво по-хубаво от това?! ( иронично го казвам). От тук нататък контаките ни приключиха, не знам какво очакваше таткото от мен (всъщност знам и определено не искаше да гледам детето му). Съветът ми в случея – Винаги, ама наистина винаги преглеждайте профила на този, когото по някакъв начин е подбудил интереса ви, за да няма изненади, а да и най-вече обърнете внимание на полето със семейния статут (естествено, ако не искате да бъдете втората,третата или някоя си там под ред). Вече е ред да минем към следващият случей: той е симпатчно момче на моята възраст (подозирах, че ще е още недорасъл, но съмненията ми бяха далеч по-скромни от действителността) излизаме, забавляваме се доста, чуваме се постоянно. До тук добре нали? А сега подробностите – излизаме 4 пъти в годината, чуваме се всеки ден, пише ми при всяко негово излизане пийване и така нат. (естествено винаги успява да ме събуди със смс-и около 4-5-6 сутринта). След 1984958 ни уговорки, които се отлагат чувам всеки път изречението „Имах малко работа...” – за протокола е БЕЗработен студент.  Естествено несериозното му отношение успя доста бързо да ме отблъсне (пак за протокола беше доста „влюбен” в мен според неговите думи). Поуката от историята – Винаги имайте едно на ум, когато излизате с някой на вашата възраст (визирам годините между 20-27 да кажем, като това са само примерни граници, сигурна съм, че може и да се увеличи горната граница) и по-важното, ако и вие предпочитате  вечерният си сън пред смс-и и обаждания провокирани от главно алкохолно съдържание в кръвта на подателя – Изключвайте си телефоните (или поне ги оставяйте само на вибрация). В съвета ми свързан с телефоните освен положителната страна от към съня е и това, че на сутринта със сигурност ще имате страхотно настроение докато се опитвате да разгадаете посланието от смс-а или пък може доста да се посмеете на повечето неграмотно написани думи JJJ. Но казах без да задълбаваме минавам на следващия, за съжаление тук ситуцията е леко трагична. Тази история започва една вечер на рожден ден на наш общ приятел, след цяла вечер разменяне на многозначителни погледи се запознавам най-накрая с момчето, което седи на другия край. По ирония на съдбата разбирам, че той ме е виждал и преди и е искал друг наш общ приятел да ни запознае, но аз категорично съм отказала (подозирам, че тогава съм била в отвратително настроение, целият свят ми е бил крив и със сигурност съм искала да убия поне 10тина човека, само защото дишат – друга причина да не искам да се запозная с него не можах да намеря след като цяла вечер обстойно го огледах). Започнахме да излизаме с това момче, като в началото всичко беше много добре, с изключение на това, че тогава работех доста ангажираща и изтормозваща работа и не винаги имах сили да се видим (след  края на отношенията ни стигнах до извода, че може би точно това повлия доста отрицателно на ситуацията).В един момент не усетих, че май май започвам да се влюбвам в него, тогава започнаха и мъките ми. Явно той не желаеше някакви сериозни обвързвания, но аз заслепена не осъзнавах този факт. Бях се превърнала в нощното му забавление и до там, но и това не продължи дълго  в един прекрасен момент всичко приключи – той спря да звъни и аз някакси не го потърсих (тук благодаря на всички мои приятелки, които няколко месеца се опитваха да ми „отворят очите”, поне им послушах съветите да не го потърся отново). Идва ред на поуката – щом съдбата ви е срещнала веднъж с някой и вие не сте видяли „нещо” в този човек, видите ли го пак Бягайте (сещам се за един наскоро излязал филм „Агенти на съдбата”, всичко си има причина, всяко тръгване по-късно, всяко закъснение и така нататък сигурна съм, че ме разбрахте какво точно имам в предвид). И по-важното, колкото и да не ви се иска да си сваляте розовите очила – СЛУШАЙТЕ най-близките си приятели, те ви мислят доброто даже повече отколкото вие самите мислите за себе си (разбира се тук говоря за Истинските приятели с главно П, не за онези които са от ден до пладне).  Като добавя и историята с „Е кое му е лошото?”, която съм описала надълго и нашироко и г-н Рокфор, който и до ден днешен си държи свободата (само и единствено) [бел.р. – историята с него е от има-няма 2 години назад]. Определено смятам, че може да ми се има доверие и да се слушат съветите ми. Въобще няма да споменавам прехвърчащите индивиди около мен, които само с 1 изречение са ме отчайвали безнадеждно. От тях няма отърване, идиотите винаги си прикрити и то доста добре. На тях просто можем да им даваме свободно, да им затръшнем вратата, да ги добавим в групата с игнорираните, да не им вдигаме и да се надяваме, че ще се светнат бързо и ще се откажат (естествено това не върви в комбинацията – Тъп и Упорит, там умиране има, отърване няма!)

В следващите истории ще разкажа подробно и за накратко споменатите тук „мъжаги”, има доста забавни подробности и около тях... J

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

Една единствена среща, но каква ...

"Dating is NEVER easy"

Много статии са писани на тема  „периодите, през които преминава една жена  в живота си” . Те могат да бъдат групирани по различни признаци – физически, психически , влияние на външни фактори и други. Без да изпадам в подробности и да ги назовавам един по един, ще съсредоточа вниманието върху един, който не се среща често в гореспоменатите произведения. Става дума за периодът, през който преминава всяко средностатистическо момиче, преди да срещне „половинката си”, а именно – среща с непознати, или почти непознати …

Причините за рисковано действие като това могат да бъдат от различно естество, но в края на краищата, всичко се свежда до една потенциална такава – временна липса на достатъчно заинтригуващ обект в обкръжението и отчаяна нужда от разнообразие на иначе отдавна посивялото ежедневие,  застигнало  вече  повече от 70 % от подрастващото население на големите и развити градове,  а да не говорим за по-малките и закътани части на иначе забравената ни от Бога държавица. Такава рутина, състояща се в извършване на постоянно повтарящи се действия, може да доведе човек до вземането на крайно неподходящи и трайно увреждащи иначе крехката психика решения. Това,  в комбинация с доза лош късмет могат да бъдат  равносилни трус с магнитуд  8 по Рихтер с неизвестен епицентър.

Е, и мен не ме прескочи този период, за щастие, обаче, не беше с фатални последствия.

Някои твърдят, че алкохолът ( в относително стабилни количества), ги подтиквал да изневеряват на същността си и да се превръщат в коренно различни хора, някои  са склонни да към агресия , други – към романтични действия, за които до този момент не са имали кураж , а на трети им се замъглява иначе ясната и точна преценка за нещата от живота. Все различни оправдания за необмислени постъпки, но да не задълбаваме.

Една вечер стана така, че с една приятелка излязохме „ по женски”  и отидохме да пийнем по нещо  в един  доста модерен  за времето си клуб. В превод : 1-2-3 … 9 малки уискита ( + няколко aftershock-a и каквото се сетиш…)и мнооого време, прекарано в обсъждане на мъже ( в повечето случаи не за хубаво ;) ). Разбира се, щом има алкохол и самотни жени, логично е да се завъртят и 3-4 навлека, да си пробват иначе несъществуващия късмет.  Има една известна поговорка  -  „добрите приятели не те оставят да вършиш глупости сам”, която винаги се радваш като влезе употреба, когато се наложи да поискаш услуга, но може да бъде и много коварна, когато си в отсрещната позиция – тази на приятеля, който трябва да се отзове безрезервно. И по- точно случи се така, че моята приятелка си хареса едно момче, което работеше като охрана във въпросното заведение, в което бяхме. Аналогично – аз трябваше да се „радвам” на компанията на колегата му/ приятел ( също охрана), защото добрите приятели винаги са на среща за услуга . ( : ))))) ). В последствие, въпреки първоначалната ми негативна нагласа, той не се отказа толкова антипатичен, колкото си мислех. Дали беше последствие от  „скромното”  количество изпит алкохол   замъгляването на моята преценка  историята мълчи ! Всичко завърши нормално – на края на вечерта си казахме „чао”, „лека вечер” и още цял куп любезности,  с цел да оставим добро впечатление у другия. В този момент наистина си мислех , че никога повече няма да срещнем тези хора, докато на следващия ден , пиейки сутрешно кафе със същата тази приятелка ( да речем  Т.) , не разбрах, че тя си е уговорила среща с нейния „ симпатяга”по-късно вечерта. По пътя на логиката, трябваше отново да се докажа като добра приятелка по традиционния начин, което предполагаше четворна среща за по кафе и толкова.  Но нещата  се развиха по малко по-различен начин от предполагаемия…

Денят вещаеше луда вечер и това се подразбра още през ранния следобед на гореописания ден, в който в даден момент ми звънна телефона – непознат номер -  някакъв странен глас ме попита последно за кога ни оставала  срещата. С много фантазия и усилия се досетих, че сигурно това е едното от „новите” ни приятелчета от миналата вечер, но как се е добрал до телефона ми историята отново мълчи! ( :D ) .  Разбрахме се да се чуем към 8, след някаква си тренировка, която имал младежът ( Той се оказа и спортист ! ), да ме вземел и да отидем при моята приятелка (Т.)  и неговия колега. Тайничко се надявах да забрави да ми се обади или да изгуби номера ми, тъй като аз не можех да се отметна ( коварни приятелски задължения) , но уви, ЗВЪННА! Разговорът беше прекалено обстоятелствен от негова страна -  нещо, което не харесвам у хора, които все още не познавам – обясни си ми човекът как сега тъкмо се прибрал, колко се бил изпотил , как хубаво (с известна доза ирония ) миришел ,че чак се чудел дали да се изкъпе ( с тази шега „много” ме спечели да…), трябвало само да се преоблече, че бил по анцуг и кажи - речи до към 10:00 щял да е готов. До тук добре ( влизам в положението на трудно организиращи си времето  хора, защото като момиче и аз съм  изпитвам затруднения с правилното планиране и оптимизиране на времето, но отказвам да приема фактът, че един мъж може да се забави двойно повече време с приготовленията си за среща за по питие  от една жена!) . Моментът, който смело мога да твърдя, че ме озадачи, беше тогава, когато вече бях готова да натисна червената слушалка за „край” на разговора, но се спрях, защото явно разговорът, противно на очакванията ми, не беше приключил. Въпреки че чух перфектно какво ми каза отсрещния глас, помолих да повтори, докато се опитвах да асимилирам въпроса, който ми беше зададен – „ Ти ще дойдеш да ме вземеш,нали…?” Окау,  казах си аз, тъкмо – среща с непознат,  винаги ще мога спокойно да го изхвърля от колата, ако нещо се обърка и много ме издразни (хаха) ( : )) ,а  и от направената  бърза ретроспекция наум, визираща  разни не до там приятни случки с  чужди коли, сметнах, че иначе нахалния му въпрос изобщо не е лоша идея катоцяло. И така минаха се не минаха 1-2 ( почти 3) часа и се озовах на точното място, в приблизително уговорения час, паркирах ( перфектно) успоредно ( или по софийски, както казва една моя много близка приятелка, не ме питайте защо : )) ) и зачаках „принца”… и чаках толкова, че музиката от usb memory-to ( 8 ГБ)  ми започна да се повтаря…. И Той се появи в пълния си блясък : Червен анцуг от памучна материя ( с идеално очертани коленца по него, за петна не видях, беше тъмно), някаква  криминална тениска, огромно спортно черно яке ( аз бях по потник и жилетка, предвид факта,че беше някъде  началото на Септември ) и още по-огромни маратонки. Общо взето не знам как се събра целия този антураж в скромната ми малка количка. Влезе той и още  преди  да ме е поздравил , ми каза „Виж, това е моят звяр”, визирайки колата си, до която съм спряла по някаква нелепа случайност и която беше всичко друго (наистина всичко), но не и „звяр”.  „Къде ще ходим?”- попитах  аз , визирайки наум някое квартално кафене, отворено по някаква случайност по това време евентуално, при което получавам скандалния отговор – „Аз по кафета не ходя”.  За малко да му повярвам, ако не знаех къде работи…Преглътнах го това и плахо му предложих идеята той да измисли нещо (по възможност приятно и за двамата, колкото да мине по-бързо времето). След като получих предложението на годината (календарната при това, не учебна J), нямаше как да откажа, не от друго, а от чисто любопитство видиш ли какво е измислил този видимо ниско интелигентен спортист. „ Ще те заведа на най-романтичното място във Варна на гледка, която съм убеден, че никога не си виждала, карай” – смело твърдение, без да е запознат с факта,че съм стара постаджийка (:D)  ( lol ). И така младежът започна да ми дава насоки накъде да карам – наляво ,надясно , напред, първата възможна обратен и т.н. … (почувствах се като на шофьорски курсове отново .. : )) ) и стигнахме до място, което наистина ме озадачи – едно, че нямаше никаква гледка (все още), второ, че ме помоли да паркирам и да сляза и трето... бяхме на изключително безлюдно място … . Имайки предвид скромния  боен снаряд, намиращ се в дамската ми чанта, с която не се разделям посмъртно, не до там забравените ми каратистки умения и фактът, че благодарение на „богатия” ми опит с мъжете ( по-скоро с издънките с мъжете), съм развила много силна интуиция, подсказваща ми че този тип е безобиден, поех дълбоко въздух и слязох. Помоли ме да повървя напред с него още малко и се озовахме пред  стълби …. МНОГО СТЪЛБИ,  водещи до един паметник ( Варненци още го знаят като паметника на почивка ) и каза „хайде да се качваме…”. Гледам го аз, с огромна доза изненада, четяща се ясно дори и на лунна светлина в погледа ми, поглеждам себе си и по-точно 10 см-те  токчета, с които съм обута и отново връщам погледа си към него. Без никакво смущение от последното ми действие и грам съобразителност, той ме хвана за ръката и ме задърпа кажи- речи на горе с изречението – „ е, хайде, нали си спортистка”. Качих 1-2 стъпала, обмисляйки 10-тина варианта как да се изнижа от тази шантава ситуация и по възможност да го оставя там, да си катери стъпалцата самичък, и младежът се спря и ми каза „а, чантата ли ти тежи, дай ще ти я нося” И Я СЛОЖИ НА ВРАТА СИ ! Взех си чантата от него набързо и ровейки в нея в светкавично да изкарам ключовете за колата, „спортистът” реши, че може да си позволи волността да се подпре на рамото ми, защото се бил изморил !  След като намерих най-после ключовете ( знаете, дамска чанта = пълна лудница ;) ) , му казах крилатата фраза „ А бе, хайде стига глупости” и се обърнах на 180 градуса и побързах към количката си. При което, реакцията беше „ Студено ли ти е, да ти дам якето си ако искаш …?”  По принцип  никога не бих оставила някого така в тъмното, почти насред нищото (въпреки че не бяхме кой знае колко далеч от мястото,където живееше), даже до последно се чудих дали да не го закарам някъде близо до тях и да си замина с мръсна газ, но той сериозно ме замисли… „Фаталът” в тази ситуация изречение , изречено от него , най-вероятно в пристъп на  гняв, поради това, че очевадно не му се вързах на „оригиналната” идея – „Ай ко са прайш, бе”, което улесни иначе така трудният ми избор какво да го правя... Влязох си в колата, заключих (отработено движение), запалих и се отправих към вкъщи по - щастлива от всякога !

Не знам дали има шаблони за първи срещи с непознати и дали е нормално по такъв начин протичат обикновено, но от тогава експериментирането във всякакъв аспект и най-вече в този, не ми  е изобщо на дневен ред !

Трябва да се напишат някакви закони или поне правила, касаещи приятелските задължения, тъй като човек може да се вкара в голяма беля, или поне в ужасно нелепа ситуация, заради приятелите си …

… Следва продължение

X o x o

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

Съседът

Преимущество или не, съседите са неотлъчна част от нашето ежедневие, особено ако си жител на гъсто населен град  и в частност квартал. Те просто са навсякъде – излизаш от апартамента, влизаш в асансьора, излизаш от входа ( в повечето случаи бързайки), притичкваш до колата / таксито и ето…вече си се сблъскал с бабчето от 1-вия етаж, която по цял ден дебне на входната врата жертва, която да заприказва за час,два три… колкото се може повече;  поне 4-5 съседки от твоята и околните жилищни кооперации, изтърсващи  покривките от масите с незавидна флегматичност; простиращи, обиращи прането, каращи се по терасите с някого и какво ли още не…; или пък си пиеш кафето на терасата, с лимитирано свободно време,  наслаждаваш  се на момента, защото знаеш после какво те чака … и „ сладкият” момент е прекъснат  от външен дразнител, който е толкова неангажиран физически и психически, че те съзерцава настоятелно,  повече от поглед-два, много повече да… Това е то – рисковете на квартала.

Един от най-важните и широко разпространени закони от квантовата физика по света , имащ приложение в абсолютно всеки, който можеш да се сетиш  аспект гласи, че всичко опира до равновесието, или иначе казано „златната” среда. Така и в този „съседски” случай, ситуацията далеч не беше по-различна. На фона на цялата тази съседска лудница, се появи ТОЙ.

Той беше висок, с тъмна коса и невероятни СИНИ очи, матов тен и най-важното НЕОБВЪРЗАН , с една дума ПЕРФЕКТЕН ! Е… разбира се притежаваше и известна доза недостатъци ( Законът за равновесието се намесва отново ;) ) от моя гледна точка, като например  възрастта му –  беше колкото мен, което ме наведе на ясната мисъл, че нищо сериозно не можеш да очакваш от момче като него, по простата причина, че той още не знае какво иска ! Другите недостатъци нямаше как да знам до този момент, но за тях после…

И без абсолютно никакво намерение да влияя по някакъв начин на хората, чиито интереси  нямат нищо общо с науката „физика”, ще избегна частта със „силата на мисълта” и ще съсредоточа вниманието  върху израза  „Съдбата си знае работата”. Запознахме се с него в кварталния фитнес  -  засечка на вратата , „здрасти” – „здрасти” ( елементарно, но вършещо работа начало за завързване на разговор, знаете ;) ) И без да изпадам в подробности, с 2 думи започнахме да се срещаме… Всичко беше чудесно ( привидно). Той беше умен,чаровен, забавен, с невероятно чувство за хумор , но това, което ми харесваше повече в ситуацията беше, че неговия интерес към мен беше много по-развит на този етап. ( Нормално, след множество гафове с неизяснен произход човек да е предпазлив ;))  До тук добре, нали ?Да ама не…

И така след месец – два срещи, един ден този човек просто изчезна от лицето на Земята. „Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват”, Останалата част от навлезлите с такава агресия в употреба средства за комуникация също бяха offline ( skype, facebook, twitter, yahoo messanger!, windows live messanger, whatsApp I etc. … ) “Добре”, казах си аз, „все ще се появи от някъде”. Така и стана (този път за съжаление… ) Това, че бяхме ( и все още сме ) съседи, не е вметнато просто за запълване на редовете в увода…

Един слънчев следобед, вървейки към вкъщи, след прекаран ден с приятелки в  правене на абсолютно нормалните неща, когато се съберат много момичета на едно място.. ( всяко момиче  би и нито едно момче не би ме разбрало, това ми е ясно ;) ) , в опит да стигна до входа си, спирам погледа си неволно върху неговата тераса. Макар и недовиждаща и със слънчеви очила, да не го забележа беше невъзможно, не защото е Той и защото живее на нисък етаж и терасата му  на  практика  е  на улицата,  а просто защото беше облечен в искрящо оранжева тениска ! ( :D). Той, обаче също ме видя, с 1-2 секунди закъснение, по ирония на съдбата и аз бях с оранжево. Това съвпадение изобщо не ми направи впечатление, озадачи ме не визията му,а реакцията му като ме видя – Той буквално ЗАЛЕГНА под терасата докато минавах ! Сигурна съм, че тайно се е надявал този път да съм бързала малко повече от необходимото, преди да изляза от вкъщи на пожар, както правя всеки път когато закъснявам и да съм забравила си сложила лещите за късогледство, но уви. Имаше известен шанс да предположа също така, че той е открил и усвоил изкуството на телепорта и за части от наносекундата е влязъл в апартамента си, без да ме фокусира (Трудно може да ме изненада нещо вече….), ако се беше съобразил да залегне изцяло, така че нито милиметър от гърба му,покрит с  искрящата  оранжева тениска  да не се вижда. ( !!!) На всичкото отгоре надигаше поглед през няма и 2 секунди, за да види дали най- после не съм отминала …  Момче, аз също не съм откривател на телепорта, дай ми малко повече време,а ?

Та така, основната ми реакцията  беше три буквена абревиатура, с гарнитура 2 препинателни знака,  които съм споменавала (вече) не веднъж, но ще го направя отново – „WTF?!”  Трагикомедията в дадената ситуация е не това, че аз по някакъв начин съм се почувствала засегната, наранена и така нататък ( без да се налага да изреждам още поне десетина определения, подредени чрез градация..), а точно обратното – това ме накара да не сваля поне седмица ухилената физиономия от лицето си  и да разсмея всички от обкръжението си, на които разказах на по чашка в бара за случилото се. Идеята ми е да акцентирам върху „смелите” постъпки на „по-силния” пол. Момчета, стига с тези автоголове, хайде най-после един да се реши и да ви отсрами поне малко ? : ))

… Следва продължение ( as usual )

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo

Тузарът

Казват,  че всяка  съвременна жена,  в търсене на своята  правилна , но  не винаги последна половинка, водена от определен (индивидуален)  мотив , който всъщност е съпроводен от друг, скрит такъв, който може да се конкретизира – търсене на себе си,  преминава през процеса на „трупане” на така наречения „опит”.  Този процес се характеризира  с низ от различни типове мъже,  или иначе казано в последствие оказал се не до там правилен  избор с първоначално добри намерения, къде с цел разнообразие, нужда от финансова опора ( така актуална винаги … ), неизбежно необходима в дни на криза. Всяка „дама” среща поне веднъж в живота си ( не винаги по случайност)  определен тип мъж, отговарящ на клиширано (вече) описание : Стабилен мъж  – с натрупан актив от  средства в някоя швейцарска банка ( където всички знаем , че минималният праг за откриване на сметка е 500 000 франка, ако не си „тамошен”…), офшорна сметка на Кайманите,  „малък” бизнес за внос/износ със седалище Доминиканската Република и така нататък … неотлъчно следвани от също толкова ( образно казано ;) ) на брой години, с поне 2-3 ( в добрия случай) развода и около 12-13 наследника – преки и не до там преки.  Не на последно място по важност, разбира се, но задължително забележимо на пръв поглед  е  активен капитал от поне 30-тина, да не кажа и повече излишни килограмчета, така добре заличили следите от някогашно, макар и бегло наличие на някаква спортна активност,  останали като безценен спомен от  шеметни разхищения през бурните  вечери по заведения, кръчми, таверни, барове, дискотеки , ALL INCLUSIVE-ни почивки, които обикновено вървят ръка за ръка с тип „дами”, които могат да се опишат с много определения, аз,разбира се, ще употребя едно от най-модерните за момента -  „Gold Digger-ки”! (;) )

Макар и рядко ( по-рядко от високосна година J ), се случва на хоризонта да се появят и кадри, които излизат от рамките на зададеното клише , с други думи тук намесваме опцията „ разширено търсене”.

 Красив – checked ;

 Умен – checked;

Млад – checked;

Добре облечен поддържан  - checked;

Необвързан (законно) – checked;

ЗАМОЖЕН – checked;

….до тук добре,нали ? Къде е уловката ли … 

Петък вечер може да бъде много разнообразна, но като цяло изборът се съсредоточава главно върху  2 опции  :

а) да си останеш вкъщи / сам / с компания / … ;

и

 б) да излезеш  с приятел/и да се позабавляваш, често с идеята  ( предимно необвързаните и малък процент от обвързаните ) „да се напием и да отидем на дискотека “(:D) . Интересно отклонение от втория избор  е да свършиш в бара на по едно малко ( бутилка  две…), понеже в 2-3 (4) „вървежни” дискотеки е било „full max” с новоизгряващите диви / катили на по 16-17 (ориентировъчно, границите варират!),  на сладки приказки за „нещата от живота”. След  7-мото (голямо)  уиски (Jameson) и няколко часа в дискутиране и обсъждане защо „той/ тя” се държи така абсурдно  и алогично , накрая може да излезе и нещо хубаво, освен „кофти” махмурлук на следващата сутрин, ако не си с трениран организъм. Такива инцидентни развития на вечерта могат да доведат до много мъдри изводи, а именно : Богатите мъже не умеят да свалят една стойностна жена, защото си мислят, че финансите, с които разполагат правят това вместо тях. А това, че не са се научили овреме, е следствие от факта, че просто никога не им се е налагало. За „Gold Digger-ките” това никога не е представлявало проблем, тъй като това тях ги устройва напълно – претенциите са свързани само със съответната заможност на лицето „Х”.

Финални думи – клишето, както и отклонението му вървят ръка за ръка с „Gold Digger-ките” и от този сценарий се излиза трудно. И после ходи обяснявай, че не всички  са еднакви, при положение, че почти е НЯМА как да го докажеш …

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...!

Добави в Svejo