В живота на всеки има какви ли не периоди. Период, в който имаш много приятели, период без много приятели, период по заведенията, период вкъщи. Този път ще наблегна на периода по заведенията. Действията се развиват главно на едно единствено място, нека го наречем – Храмът на греха(всъщност заведението има далеч по-нормално име, но все пак пиша лична история и това име би било по-подходящо с оглед на преживяванията ми там). Тъй като не мисля да пиша роман ще се спра само на една вечер в гореспоменатото заведение.
Беше зима (по-конкретно периодът около хилядите празници) с приятели решаваме да отидем да пийнем по нещо. След 1-2-3-4-5 питиета се озоваваме в дискотеката, поради наближаващите празници и започналите ваканции и отпуски дискотеката е препълнена. Настаняваме се на бара поръчваме поредната бутилка танци-наздравици танци-наздравици, включваме и предшественика на главоболието – червения Аfterschock. Вечерта е в разгара си и е по-забавно от всякога. В един момент се приближа до мен с чаша в ръка момче (тук вечерта вече започва да става по-интересна) – той е висок, атлетичен, добре облечен и УШАТ (последното не ми прави особено впечатление, все пак има достатъчно алкохол в кръвта ми и всичко ми се струва перфектно). Заприказваме се – установявам, че е много забавен. Поръчваме питие, говорим си, ново питие, продължаваме разговорите, разменяме си телефоните – край на вечерта. На следващия ден получавам СМС „Добро утро, как спа?”, все още сънена отговарям, имам малко смътен спомен за момчето, но щом сме си разменили телефонните номера явно съм останала с добро впечатление. След няколко смс-а вече имаме уговорка за вечеря. Започва се цял ден мислене и приготовления, идва вечерта. Срещата ни е за 21.00ч. той е точен(вече има един плюс), тръгваме към ресторанта, всичко е идеално(с изключение на ушите му, но медицината е напреднала и в главата ми е идеята да си ги залепи). След приятната вечер заедно си уговаряме следваща среща. Минава и втората среща всичко е перфектно, забавният му характер ме кара да забравя за външността(така и така човек не е вечно млад и красив). Идва моментът, в който започваме да си говорим за нас, тоест сваляме маските за момент и решаваме, че можем да опитаме. Какво пък до сега съм правила опити с какви ли не мъже, защо да не опитам и с г-н Рокфор (заради ушичките много приличаше на този герой от анимацията „Чип и Дейл”).
В началото всичко беше като в модерна приказка, излизахме постоянно, забавлявахме се, получавах внимание нито повече или по-малко от това, което някога съм искала. Виждах, че неговите чувства са далеч по-силни от моите(това много ме успокояваше, тъй като на база горчивият ми опит съм установила, че човека с по-малко чувства винаги е по-добре). И така времето си минаваше. След няколко седмици изпълнени с приятни емоции дойде момент, в който комуникациите ни спряха(държа да отбележа,че нищо конкретно не се беше случвало, за да прекратим контактите си така изведнъж). Минаха ден-два в чакане на обаждане или съобщение, но уви нямаше дори и кликване. Реших да му звънна, все пак нищо не беше станало за да спрем да излизаме, е както и можете да предположите никой не отговори на обаждането ми. Ядосах се (нормална реакция), всъщност побеснях в главата ми беше само мисълта „Как е възможно да постъпи така?”. След като си събрах мислите реших, че е дошъл момента да разбера какво точно се случва, макар и че не очаквах отговор написах един изливащ гнева ми смс(беше написан доста дипломатично, все пак не исках да остане с впечатлението, че държа много на него). За моя изненада след 15 минути получих отговор(след като прочетох написаното се молех да не бях получавала отговор), който гласеше: „Съжелявам, че не ти вдигнах. Не искам да те лъжа, просто самотата ми е по-важна в този момент”. След десетия прочит успях да се съвзема и тогава изникнаха няколко въпроса в главата ми. Първият – на кой нормален човек самотата му е важна, вторият – как от момчето, което постоянно искаше да сме заедно нямаше и следа и третият – как може винаги да съм карък. За съжаление не успях да отговяра нито на смс-а, нито на въпросите, които си зададох на ум. Накрая просто заключих, че човек никога не трябва да се доверява на мъж с щръкнали уши(не това е в кръга на шегата, трябваше да се разведря някак, все пак n-тия ми опит да за връзка беше опорочен). Ами това беше краят на връзката ни - неочакван, нелеп и неушат.
Разбира се следващият в търсенето ми на сродна душа не беше правилният. За всички негови недостатъци и дали и той изчезна безследно ще отделя нов разказ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар