В началото бе ТОЙ !

Dating is NEVER easy

Легенди се носят   сред  съвременните жени относно причините за мъжкото поведение:„ Някоя му е разбила сърцето на времето и той сега си го връща с всяка” , „Страхува се от сериозно обвързване, защото някоя мацка го е отрязала” , „просто не е готов за такива отношения” са само част от клишетата, с които всяко момиче оправдава абсурдите на така наречения „по-силен” пол. Обзалагам се , обаче, че всяка една от тях обвинява главно себе си за този низ от несполучливи  връзки, който е натрупала в своята  иначе скромна биография… Готова съм да вляза в лют спор по темата „ кой от двата пола дефакто е е по-силният” и с чиста съвест ще защитя нежната част от човечеството не  защото да чистиш, переш, гладиш, готвиш, отглеждаш живот в утробата си, полагаш грижи за външния си вид , къде от чиста суета, къде нужда ( всеки сам  за себе си определя каква ;))  и не от прикрит (и не толкова) феминизъм, а защото главно се налага да имат „вземане-даване „ ( поне тези, които не са на левия бряг ;) ) с  така наречените объркани и разглезени същества МЪЖЕТЕ.

Вчера сутрин, допивайки си едничката радост толкова рано – кафето, преглеждайки пресата, за да съм в час с това какво се случва по света и у нас ( видиш ли дали светът е спрял да се върти или още има време…), стигайки до така заклеймените „ женски списания”, попаднах на много интересна статия. „ Признато – мъжете не крият, че жените са многофункционални, за разлика от тях самите”. Още само прочитайки заглавието, нямаше как да не направя директна връзка с моя личен и професионален живот през последната година, която е към своя край ( и слава Богу) , съпоставяйки ги.

Като жена( по-скоро още момиче, при това добре изглеждащо) на 22 , водеща напълно нормален начин на живот – знаете ...  висше образование, което е към своя ( благополучен надявам се) край, хубаво семейство – стабилни родители и роднини, добри приятели, страхотна ( до колкото може да е такава ;)) работа – до тук добре,нали ? Да, идва ред на така нареченото „обаче” – ето тук се получава пълния обрат на събитията. Като че ли хората са казали правилно – любов и професионални успехи ръка за ръка не могат да вървят ! 

Като малко момиче, може би  на 6-7-8 години, си представях живота си около 20-те  като филм –  класически пример за  личен живот – готини приятели/ки, перфектното гадже и така… не осъзнавайки КОЛКО ТРУДНО е да се срещаш с някого в днешно време.  Това го разбираш като поотраснеш малко и започваш да се сблъскваш неща,  за които преди даже не си и предполагал. Както се казва – по-лесно е да станеш милионер, отколкото да попаднеш на добре изглеждащ мъж, в интервала 20 -30 години ( да не бъдем дребнави, ако момчето си заслужава какво са ти едни плюс минус 2-3 годинки ;) ), който да не се занимава с нещо, свързано със сивата икономика, с който да можеш да проведеш нормален разговор, далеч по-различен от  „ абе снощи с мойте как се напихме / напрайхме…”, след което се чудиш как да го попиташ нещо по-сериозно и направо да си го кажем – с право може да се страхуваш да опознаеш такъв типаж и въобще да съжалиш, че не си вкъщи, пред лаптопа, „цъкайки” нещо в нета, или просто заседнала пред някой филм/крими сериал !

Но „изискванията” не спират до тук … разбирам, няма перфектни хора и тази работа с половинките/ мъжете на живота  в реалността не е като цитат от приказка на Андерсен, но мисля, че се вписва в границите на допустимото, нормалното ( май прекалено много пъти употребих думата „нормално”, без да допускам, че нормалното всъщност е много относително…) да държа момчето/мъжът до мен да не е сериозно обвързан (завързан), сгоден, даже бих включила и женен, с дете на път или даже още по- лошо – с едно две такива, вписани на неговата сметка. 

И ето тук мисля, че е моментът, в който бих могла да започна както се казва „от някъде” с моите житейски истории, мемоари, опит или по-скоро съвети, които се надявам да са от огромна полза на всички момичета, имащи същите терзания като мен относно „временния мъж на живота ми”, с какви хора да  НЕ СИ И ПОМИСЛЯТ ДА СЕ ЗАБЪРКВАТ!

Една от любимите ми фрази, заемащи челна позиция последните  месеци е „Човек се учи, докато е прост”. На тази възраст вече, да срещнеш човек „без личен багаж” е невъзможно, примирила съм се , няма спор, и под личен багаж визирам „голямата любов до този момент”, разбира се завършила със сълзи (крокодилски рев), кръв и сополи ( в кръга на шегата…донякъде ;)). Моята такава я срещнах като бях на 14, а той на 16. Естествено тогава, знаете, обща компания, той батко, аз малка запалка, само закачки, разбира се имаше си перфектната приятелка – мацка, не отричам, радвах им се колко се харесват и тайно си мечтаех на тяхната възраст вече да излизам с точно такова момче ( тогава за пръв път осъзнах критериите си относно външния вид за мъж, а именно – висок, зелени очи, тъмна коса, леко матов тен, суетен, добре сложен, даже спортист ако е възможно, но в никакъв случай приличащ на някое теле – долу горе това). Мина се не мина известно време ( около 3-4 години да бъдем по-точни), тогавашната ни компания се е изменила на 180 градуса, излизам със съвсем различни хора, аз – пораснала, възприемана вече по-скоро като момиче, отколкото като дете  и се случва така, че една стара приятелка, от едно време, ме кани на парти по случай рождения си ден в един бар, която по случайност същото това едно време, ме запозна с готиния батко ( В. да речем…).  Беше края на Юли, нещо не ми беше период и си казах : отивам, малко забавление ( и малко алкохол) едва ли ще влошат положението. Отворих „гардеробчето” , изкарах някоя друга готина дрешка, и след скромните 1-2 часа пред огледалото, гримирайки се, изправяйки иначе добре заформените букли и оглеждайки се поне 7-8-9 пъти отгоре до долу, разбира се, тръгнах.  Отидох първа уж да помогна на рожденичката , тя направо от вратата ми наля едно голямо и ми каза „ сядай да си говорим за мъже”. И така след няма и час пристигнаха всички гости и за моя огромна изненада – готиният батко от преди 3-4 години – В. , по ирония на съдбата, станал още по-готин! Сяда пред мен (естествено) и с провокативен поглед ме инспектира на бързо. След няма и час, рожденичката ме привика до тоалетната да си оправим грима или иначе казано да си поклюкарим насаме и ме офертира с изречението „ В. каза докато се върнем от тоалетната да съм те уговорила, защото те е харесал”. „Колко пошло”- казах си аз, бях решена да му се направя на интересна ( редовният номер на тийнеджърките ) и така. Вечерта не протече, обаче както ми се искаше – след като си прекарахме цялата вечер ( и под вечер визирам до зазоряване), разговаряйки, осъзнах колко много ми харесва това момче. Изпрати ме той до вкъщи, обичайното – за финал на вечерта вметна клишираното : беше ми много приятно,взе ми номера на телефона, прегръдка, целувка и така.. Изненадата дойде след няма и 10 часа, когато се разбуждам от неприятния звук на не полифоничния ми тогава мобилен –  alcatel, който беше, мисля, един от първите им модели , беше ТОЙ. Искаше да се видим… Малко след като бях приела на полу- сънена/ пияна глава,  се освестих и притичквайки от банята до кухнята за една стабилна конска доза кафе и вода (много вода), започнах да си спомням разни откъси от иначе така сериозния и задълбочен разговор, който бяхме провели с В. Неща като „ аз септември трябва да се връщам във Франция, където уча ..” Виждайки вече дъното на чашата си с кафе, стигнах до заключението, че друго освен едно прекрасно лято, прекарано с приятен човек, нищо не мога да очаквам от явно започналата връзка предната вечер. Без да изпадам в още подробности , изкарах си едно повече от прекрасно лято с този младеж. Да си кажем направо – влюбих се ! И беше наистина… Дойде съдбовният момент, в който трябваше да си кажем „чао” (тогава работех сезонна работа и за мое щастие се паднах на смяна в дена, в който той летеше за Париж). Нямаше какво да се случи – говорихме около 1 час, докато чакаше да стане време да се качи на самолета и последното нещо, което ми каза беше точно като сцена от филм с участието на Ричард Гиър и Джулия Робъртс- „ мило, ще ти се обадя след 2 часа, веднага щом кацна”. Едва се стърпях да не заплача от мъка,нали, но се държах мъжки (както тати ме е учил от малка J ) и чаках да се обади…. И чаках, и чаках…. И после дойде края на работния ден и аз още чаках… И накрая осъзнах, че просто той няма да се обади (днес). Ироничното в случая е, че аз тайно се надявах се обади…нещо, което се случи след около месец и половина ( разбирате как това време ми се е сторило като ГОДИНА И ПОЛОВИНА ) и при това даже не беше обаждане, а изречение в скайп – здрасти , мило, защо не спиш? -  Реакцията ми може да бъде описана чисто и просто с 3 букви (латински)   и един припинателен знак  :  WTF?  (без да изпадам в подробности относно значението на абревиатурата ;) )Така де, след няколко месеца, прекарани в 4-5 часови разговори по скайп , телефонни обаждания от негова страна и разбира се поне 15-тина обещания как ще се върне „другия месец за малко”, или най- добре ако може аз да му отида на гости, той спря да ми се обажда( да ме пита някой защо съм била така мекушава да му простя и да започна пак да му говоря…), направо изчезна. Първата ми мисъл беше  „сигурно няма нет, ще се появи скоро” и …  съвсем случайно, на следващия ден   си „разцъквам” пощата и гледам –покана за приятелство в един  сайт, предшественик на така актуалната днес лицева книга – facebook. Беше от по-малкия му брат. Аналогично, след приемане на ауторизацията,  да разгледам албумите със снимки и „о, шок и ужас” – Албум с име „сватбата на брат ми” . Отварям  и какво да видя – наш В., младоженец, с булка чужденка и стигайки до последната снимка от албума картинката стана по-абсурдна от най-изкривените ми представи за възможно развитие на ситуацията : Той не само  се е сгодил тайно от мен, ами си беше на практика  току- що оженен, и на всичкото отгоре живееше в Швейцария ! Ето на това му се вика „патологичен лъжец” ! След като смених всички цветове на дъгата (поне по 2 пъти), обсъдих с най-добрата си приятелка ситуацията по телефона и най-важното се окопитих ,си казах „ следващия път ще си знаеш и няма да се повтори”. Да ама не… Това беше само началото на една луда поредица от шантави случки  с (прекалено) много и различни момчета, всяка от които смятам да опиша подобаващ и подробно… !

… Следва продължение

Добави в Svejo