.... стига глупости

Този блог е микс от комични и не до там логични случаи, базирани на основата на личен опит. Съвпаденията с разни хора и разни идеали са напълно умишлени ! Enjoy your reading...

Търсене в този блог

събота, 12 ноември 2011 г.

Неписаните „ правила” при срещите /Част 1/

Love ?
(Или какво да прави/ не прави едно момиче преди/след първа среща, за да бъдат нещата в нейна полза)
/ План /
                                I.            Увод – 2-3 кратки изречения за въвеждане в темата
                              II.            Цел на изследването – извеждане на адекватно поведение на женския пол, чрез  съпоставяне на мъжкото и женското разсъждение в дадената ситуация
                            III.            Изложение  –  Подробен анализ
                            IV.            Заключение – актуални съвети и извеждане на изводи на база  опит и проведено статистическо наблюдение, придружено с кратко интервю

Излизането по срещи е едно от нещата, с които неизбежно се сблъскваш през целия си живот, независимо дали става въпрос за бизнес срещи, или лични. То е като явяването на изпит – надяваш се  да получиш отлична оценка, по възможност без много усилия и по най-бързия начин. Ще насоча вниманието  към втория вид срещи, по актуалният за младата аудитория,  или поне за тази част , чийто статус е твърдо „необвързан” ( дори във фейсбук) и със сигурност искат да променят това. ( : )) )
Много хора се оправдават с това, че около тях в момента няма достатъчно интересен, умен, привлекателен, СВОБОДЕН човек, когото най-малкото да поканят на среща, както се казва -  „ да го видят какво представлява”.
Моето мнение, обаче (сигурна съм,че не е само мое…) е , че трудностите, или по-точно проблемите идват именно след появата на такъв.  Харесваш си някого, той (привидно) те е харесал и сега се започва една изключително сложна игра на  „котка и мишка”, целта на която е всеки да се прави колкото се може повече на интересен, „за да поддържа интереса на другия”.
Етап първи -   започваш да наблюдаваш, разпитваш , анализираш , следиш под лупа всеки жест, всяка микро реакция и се започват едни безсънни нощи, породени от  луди и дълги разсъждения и размишления над Неговото поведение. 
Етап втори – дните минават като години, часовете като месеци, а минутите като седмици -  „Той  защо не звъни”, „защо поне не ми пише смс”, „ами фейсбук, активен му е статусът” . Това несъмнено влияе на настроението ти – губиш концентрация и интерес за каквото и да било, различно от това, ставаш раздразнителен/на, накривява те и най-малкото нещо и преди да си се усетил, стоиш втренчено пред телефона и отворения скайп и фейсбук и само чакаш сигнал. И накрая остава един –  победител при два случая (аналогично един добър и един лош):
  Случай първи : единият се предава, защото вече е осъзнал,че не може без другия и накрая заживели щастливо… месец,два, максимум година - happy end;  
Случай втори : отново е свързан с предаване, но поводът е друг – отегчение…( действие, типично обикновено за по-слабо заинтересованият).
Една от целите на моята статия е да избегна вариант Б и да фокусирам вниманието ви към осъществяване на вариант А. / Следва част II /

Няма коментари:

Публикуване на коментар