Една единствена среща, но каква ...

"Dating is NEVER easy"

Много статии са писани на тема  „периодите, през които преминава една жена  в живота си” . Те могат да бъдат групирани по различни признаци – физически, психически , влияние на външни фактори и други. Без да изпадам в подробности и да ги назовавам един по един, ще съсредоточа вниманието върху един, който не се среща често в гореспоменатите произведения. Става дума за периодът, през който преминава всяко средностатистическо момиче, преди да срещне „половинката си”, а именно – среща с непознати, или почти непознати …

Причините за рисковано действие като това могат да бъдат от различно естество, но в края на краищата, всичко се свежда до една потенциална такава – временна липса на достатъчно заинтригуващ обект в обкръжението и отчаяна нужда от разнообразие на иначе отдавна посивялото ежедневие,  застигнало  вече  повече от 70 % от подрастващото население на големите и развити градове,  а да не говорим за по-малките и закътани части на иначе забравената ни от Бога държавица. Такава рутина, състояща се в извършване на постоянно повтарящи се действия, може да доведе човек до вземането на крайно неподходящи и трайно увреждащи иначе крехката психика решения. Това,  в комбинация с доза лош късмет могат да бъдат  равносилни трус с магнитуд  8 по Рихтер с неизвестен епицентър.

Е, и мен не ме прескочи този период, за щастие, обаче, не беше с фатални последствия.

Някои твърдят, че алкохолът ( в относително стабилни количества), ги подтиквал да изневеряват на същността си и да се превръщат в коренно различни хора, някои  са склонни да към агресия , други – към романтични действия, за които до този момент не са имали кураж , а на трети им се замъглява иначе ясната и точна преценка за нещата от живота. Все различни оправдания за необмислени постъпки, но да не задълбаваме.

Една вечер стана така, че с една приятелка излязохме „ по женски”  и отидохме да пийнем по нещо  в един  доста модерен  за времето си клуб. В превод : 1-2-3 … 9 малки уискита ( + няколко aftershock-a и каквото се сетиш…)и мнооого време, прекарано в обсъждане на мъже ( в повечето случаи не за хубаво ;) ). Разбира се, щом има алкохол и самотни жени, логично е да се завъртят и 3-4 навлека, да си пробват иначе несъществуващия късмет.  Има една известна поговорка  -  „добрите приятели не те оставят да вършиш глупости сам”, която винаги се радваш като влезе употреба, когато се наложи да поискаш услуга, но може да бъде и много коварна, когато си в отсрещната позиция – тази на приятеля, който трябва да се отзове безрезервно. И по- точно случи се така, че моята приятелка си хареса едно момче, което работеше като охрана във въпросното заведение, в което бяхме. Аналогично – аз трябваше да се „радвам” на компанията на колегата му/ приятел ( също охрана), защото добрите приятели винаги са на среща за услуга . ( : ))))) ). В последствие, въпреки първоначалната ми негативна нагласа, той не се отказа толкова антипатичен, колкото си мислех. Дали беше последствие от  „скромното”  количество изпит алкохол   замъгляването на моята преценка  историята мълчи ! Всичко завърши нормално – на края на вечерта си казахме „чао”, „лека вечер” и още цял куп любезности,  с цел да оставим добро впечатление у другия. В този момент наистина си мислех , че никога повече няма да срещнем тези хора, докато на следващия ден , пиейки сутрешно кафе със същата тази приятелка ( да речем  Т.) , не разбрах, че тя си е уговорила среща с нейния „ симпатяга”по-късно вечерта. По пътя на логиката, трябваше отново да се докажа като добра приятелка по традиционния начин, което предполагаше четворна среща за по кафе и толкова.  Но нещата  се развиха по малко по-различен начин от предполагаемия…

Денят вещаеше луда вечер и това се подразбра още през ранния следобед на гореописания ден, в който в даден момент ми звънна телефона – непознат номер -  някакъв странен глас ме попита последно за кога ни оставала  срещата. С много фантазия и усилия се досетих, че сигурно това е едното от „новите” ни приятелчета от миналата вечер, но как се е добрал до телефона ми историята отново мълчи! ( :D ) .  Разбрахме се да се чуем към 8, след някаква си тренировка, която имал младежът ( Той се оказа и спортист ! ), да ме вземел и да отидем при моята приятелка (Т.)  и неговия колега. Тайничко се надявах да забрави да ми се обади или да изгуби номера ми, тъй като аз не можех да се отметна ( коварни приятелски задължения) , но уви, ЗВЪННА! Разговорът беше прекалено обстоятелствен от негова страна -  нещо, което не харесвам у хора, които все още не познавам – обясни си ми човекът как сега тъкмо се прибрал, колко се бил изпотил , как хубаво (с известна доза ирония ) миришел ,че чак се чудел дали да се изкъпе ( с тази шега „много” ме спечели да…), трябвало само да се преоблече, че бил по анцуг и кажи - речи до към 10:00 щял да е готов. До тук добре ( влизам в положението на трудно организиращи си времето  хора, защото като момиче и аз съм  изпитвам затруднения с правилното планиране и оптимизиране на времето, но отказвам да приема фактът, че един мъж може да се забави двойно повече време с приготовленията си за среща за по питие  от една жена!) . Моментът, който смело мога да твърдя, че ме озадачи, беше тогава, когато вече бях готова да натисна червената слушалка за „край” на разговора, но се спрях, защото явно разговорът, противно на очакванията ми, не беше приключил. Въпреки че чух перфектно какво ми каза отсрещния глас, помолих да повтори, докато се опитвах да асимилирам въпроса, който ми беше зададен – „ Ти ще дойдеш да ме вземеш,нали…?” Окау,  казах си аз, тъкмо – среща с непознат,  винаги ще мога спокойно да го изхвърля от колата, ако нещо се обърка и много ме издразни (хаха) ( : )) ,а  и от направената  бърза ретроспекция наум, визираща  разни не до там приятни случки с  чужди коли, сметнах, че иначе нахалния му въпрос изобщо не е лоша идея катоцяло. И така минаха се не минаха 1-2 ( почти 3) часа и се озовах на точното място, в приблизително уговорения час, паркирах ( перфектно) успоредно ( или по софийски, както казва една моя много близка приятелка, не ме питайте защо : )) ) и зачаках „принца”… и чаках толкова, че музиката от usb memory-to ( 8 ГБ)  ми започна да се повтаря…. И Той се появи в пълния си блясък : Червен анцуг от памучна материя ( с идеално очертани коленца по него, за петна не видях, беше тъмно), някаква  криминална тениска, огромно спортно черно яке ( аз бях по потник и жилетка, предвид факта,че беше някъде  началото на Септември ) и още по-огромни маратонки. Общо взето не знам как се събра целия този антураж в скромната ми малка количка. Влезе той и още  преди  да ме е поздравил , ми каза „Виж, това е моят звяр”, визирайки колата си, до която съм спряла по някаква нелепа случайност и която беше всичко друго (наистина всичко), но не и „звяр”.  „Къде ще ходим?”- попитах  аз , визирайки наум някое квартално кафене, отворено по някаква случайност по това време евентуално, при което получавам скандалния отговор – „Аз по кафета не ходя”.  За малко да му повярвам, ако не знаех къде работи…Преглътнах го това и плахо му предложих идеята той да измисли нещо (по възможност приятно и за двамата, колкото да мине по-бързо времето). След като получих предложението на годината (календарната при това, не учебна J), нямаше как да откажа, не от друго, а от чисто любопитство видиш ли какво е измислил този видимо ниско интелигентен спортист. „ Ще те заведа на най-романтичното място във Варна на гледка, която съм убеден, че никога не си виждала, карай” – смело твърдение, без да е запознат с факта,че съм стара постаджийка (:D)  ( lol ). И така младежът започна да ми дава насоки накъде да карам – наляво ,надясно , напред, първата възможна обратен и т.н. … (почувствах се като на шофьорски курсове отново .. : )) ) и стигнахме до място, което наистина ме озадачи – едно, че нямаше никаква гледка (все още), второ, че ме помоли да паркирам и да сляза и трето... бяхме на изключително безлюдно място … . Имайки предвид скромния  боен снаряд, намиращ се в дамската ми чанта, с която не се разделям посмъртно, не до там забравените ми каратистки умения и фактът, че благодарение на „богатия” ми опит с мъжете ( по-скоро с издънките с мъжете), съм развила много силна интуиция, подсказваща ми че този тип е безобиден, поех дълбоко въздух и слязох. Помоли ме да повървя напред с него още малко и се озовахме пред  стълби …. МНОГО СТЪЛБИ,  водещи до един паметник ( Варненци още го знаят като паметника на почивка ) и каза „хайде да се качваме…”. Гледам го аз, с огромна доза изненада, четяща се ясно дори и на лунна светлина в погледа ми, поглеждам себе си и по-точно 10 см-те  токчета, с които съм обута и отново връщам погледа си към него. Без никакво смущение от последното ми действие и грам съобразителност, той ме хвана за ръката и ме задърпа кажи- речи на горе с изречението – „ е, хайде, нали си спортистка”. Качих 1-2 стъпала, обмисляйки 10-тина варианта как да се изнижа от тази шантава ситуация и по възможност да го оставя там, да си катери стъпалцата самичък, и младежът се спря и ми каза „а, чантата ли ти тежи, дай ще ти я нося” И Я СЛОЖИ НА ВРАТА СИ ! Взех си чантата от него набързо и ровейки в нея в светкавично да изкарам ключовете за колата, „спортистът” реши, че може да си позволи волността да се подпре на рамото ми, защото се бил изморил !  След като намерих най-после ключовете ( знаете, дамска чанта = пълна лудница ;) ) , му казах крилатата фраза „ А бе, хайде стига глупости” и се обърнах на 180 градуса и побързах към количката си. При което, реакцията беше „ Студено ли ти е, да ти дам якето си ако искаш …?”  По принцип  никога не бих оставила някого така в тъмното, почти насред нищото (въпреки че не бяхме кой знае колко далеч от мястото,където живееше), даже до последно се чудих дали да не го закарам някъде близо до тях и да си замина с мръсна газ, но той сериозно ме замисли… „Фаталът” в тази ситуация изречение , изречено от него , най-вероятно в пристъп на  гняв, поради това, че очевадно не му се вързах на „оригиналната” идея – „Ай ко са прайш, бе”, което улесни иначе така трудният ми избор какво да го правя... Влязох си в колата, заключих (отработено движение), запалих и се отправих към вкъщи по - щастлива от всякога !

Не знам дали има шаблони за първи срещи с непознати и дали е нормално по такъв начин протичат обикновено, но от тогава експериментирането във всякакъв аспект и най-вече в този, не ми  е изобщо на дневен ред !

Трябва да се напишат някакви закони или поне правила, касаещи приятелските задължения, тъй като човек може да се вкара в голяма беля, или поне в ужасно нелепа ситуация, заради приятелите си …

… Следва продължение

X o x o

Добави в Svejo