След поредния ден прекаран навън се прибирам в нас, преглеждам набързо какво дават в момента по телевизията, сядам на компютъра, преглеждам си пощата, отварям facebook-a. С изненада виждам нова покана за приятелство, натискам профила с интерес дали действително познавам този човек или е поредния индивид пращащ ми покана с име написано на иврит, арабски или някакви други йероглифи, които дори не мога да разчета. Не този път не е от тях името е написано на български и решавам и да погледна профилната снимка. ДА виждала съм това момче имаме доста общи приятели, най-накрая се решавам да натисна бутонът „приеми”. И ето вече сме приятели, всъщност само сме се засичали някъде (опитвам се да се сетя от къде точно ми е толкова познат). Разглеждам снимките с интерес след втория албум най-накрая осъзнавам къде сме се виждали. Да това е същото момче, с което се засичаме в залата през ден. Разбира се трудно ми беше да го позная, все пак бях свикнала да го виждам с мокра тениска, червен от многото клекове с щанги, които правеше.
Минават ден-два, повтаря се същата история с прибирането, телевизора и компютъра. С изненада виждам че „момчето от залата” или за по-накратко Х. ми пише. Започва се със редовното „Здравей, как си?”. Учтива съм и решавам да му отговоря, все пак сме „приятели”. Започва се разговор, изглежда доста свестен, забавен, симпатичен (последното е по-скоро мнение на всички мои приятелки, но все пак винаги съм малко крайна и решавам да бъда малко по-благосклонна, все пак нали красотата не била всичко). На следващия ден се виждаме в залата, поздравяваме се и водим кратък и безсмислен разговор, но все пак и това е начало. Прибирам се в нас отново виждам съобщение от него, започваме нов разговор, по-забавен от предишния и видимо по-смислен от краткия ни контакт в залата. Ден след ден се разиграва същата ситуация, докато най-накрая идва моментът на първата среща. Нека да отбележа аз съм сама, той също (рядка ситуация в предвид последните ми „връзки” с обвързани, сгодени, и прочие). Всички върви перфектно имаме уговорка да се видим в един клуб. Отиваме там, но за съжаление има някакво парти, на което целият град е там плюс околностите, виждам много приятели, познати, хора, които съм мислила че са изчезнали, даже в един момент се чудя дали няма да срещна и баба ми или някоя моя леля от друг град. Сред всичката тълпа няма как да изпием даже едно питие спокойно и решихме да отидем някъде другаде(не, не в нечии апартамент, просто в някой по-празен бар). Отидохме в друг бар, доста спокоен, даже и празен, но все пак това е перфектно за нас нали се опознаваме. Започват се разговори първо говорим за тренировки, за голямата лудница, която беше в предния бар – все безсмислени теми. Малко по-малко започваме да разговаряме за нас самите „Ти защо си сама?” „Кога се раздели с предния си приятел?” и такива по-интересни въпроси. Отговарям кратко и ясно, защо ми е да задълбавам, пък и да обяснявам за грубата ми грешка (бившият ми – много интелигентен, добре изглеждаш, амбициозен и СГОДЕН приятел, да аз не знаех че е сгоден, беше пропуснал тази изключително малка подробност). След като уточнихме моите лоши опити решавам да го попитам и за него, все пак не е учтиво най-малкото да говодим само за мен, да и естествено, че и аз съм любопитна какво се е случило с него. Научавам, че доскоро е бил сгоден, но се е разделил с бъдещата си съпруга(какъв напредък само в отношенията ми с мъжете – сгоден и бивш сгоден). С цялото си добро възпитание питам какво точно се е случило, за да се получи тази така неприятна ситуация за него и коментирам колко неприятно е да ти се случи такъв обрат в живота. Все пак 8 годишна връзка, 3-4 години, от които са живели заедно. Не очаквам да ми разкаже всичко за отношенията им, но и определено не очаквам да ми отговори на въпроса с „Е, че кое му е лошото?”. В този момент мисля че отворих уста, спрях да мигам и дишам за около 15 секунди, след това отпих от коктейла си и се опитах да се върна отново на Земята, след като той ме изстреля някъде в открития космос с този нелеп въпрос. До този момент също така си мислех, че вече няма какво да ме остави без думи, но не на света наистина няма невъзможни неща. Опитах се да му обясня накратко защо според мен е лошо да ти се преобърне живота, особено ако си смятал да го прекараш споделяйки го с друг човек. Реших да сменим темата, за да не лапна следващият път муха след някое негово изказване. Така продължихме да говорим отново безсмислени теми този път за времето напоследък, за малкото клубове в иначе големият ни град и така нататък. Явно след шокиращото му изказване не можах да се възстановя започнах да говоря по-малко и по-малко. За съжаление обаче изказванията не приключиха до тук, в един момент осъзнах, че той ръсеше глупост след глупост може би в старанието си да ме впечатли. Покани ме на кино на следващия ден, което деликатно отказах под предтекста, че имам да пиша изключително важен доклад и утре точно е крайният срок за предаване. Разбира се разбра на къде отиват нещата и спря да настоява след като ми беше предложил дори и да ми помогне с написването му. След още пет минути започнах да се прозявам, да си притварям очите (отчаяни опити да приключа тази провалила се среща). Най-накрая си тръгнахме, побързах да се прибера преди да съм получила изкривяване след всичките глупости, които чух. Легнах си да спя и реших да преосмисля ситуацията(свикнала съм да търся вината винаги първо в себеси), но всеки път първо ми изникваха всички глупави заключения, които правеше. Нямаше как да му дам втори шанс, всъщност не мисля, и че ще поиска все пак накрая държанието ми граничеше с грубо. След всичко осъзнах, че съм намерила поредният неподходящ за мен, изгубила съм още месец в комуникации с добре прикрит идиот. След всичко това изникна вечният въпрос „Кога подяволите ще срещна някой, които преди всичко е нормален?”. Разбира се се оказа, че следващият в списъка ми с провали беше по-грандиозен от всички останали, но той напълно си заслужи нова история, която трябва да напиша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар