Преимущество или не, съседите са неотлъчна част от нашето ежедневие, особено ако си жител на гъсто населен град и в частност квартал. Те просто са навсякъде – излизаш от апартамента, влизаш в асансьора, излизаш от входа ( в повечето случаи бързайки), притичкваш до колата / таксито и ето…вече си се сблъскал с бабчето от 1-вия етаж, която по цял ден дебне на входната врата жертва, която да заприказва за час,два три… колкото се може повече; поне 4-5 съседки от твоята и околните жилищни кооперации, изтърсващи покривките от масите с незавидна флегматичност; простиращи, обиращи прането, каращи се по терасите с някого и какво ли още не…; или пък си пиеш кафето на терасата, с лимитирано свободно време, наслаждаваш се на момента, защото знаеш после какво те чака … и „ сладкият” момент е прекъснат от външен дразнител, който е толкова неангажиран физически и психически, че те съзерцава настоятелно, повече от поглед-два, много повече да… Това е то – рисковете на квартала.
Един от най-важните и широко разпространени закони от квантовата физика по света , имащ приложение в абсолютно всеки, който можеш да се сетиш аспект гласи, че всичко опира до равновесието, или иначе казано „златната” среда. Така и в този „съседски” случай, ситуацията далеч не беше по-различна. На фона на цялата тази съседска лудница, се появи ТОЙ.
Той беше висок, с тъмна коса и невероятни СИНИ очи, матов тен и най-важното НЕОБВЪРЗАН , с една дума ПЕРФЕКТЕН ! Е… разбира се притежаваше и известна доза недостатъци ( Законът за равновесието се намесва отново ;) ) от моя гледна точка, като например възрастта му – беше колкото мен, което ме наведе на ясната мисъл, че нищо сериозно не можеш да очакваш от момче като него, по простата причина, че той още не знае какво иска ! Другите недостатъци нямаше как да знам до този момент, но за тях после…
И без абсолютно никакво намерение да влияя по някакъв начин на хората, чиито интереси нямат нищо общо с науката „физика”, ще избегна частта със „силата на мисълта” и ще съсредоточа вниманието върху израза „Съдбата си знае работата”. Запознахме се с него в кварталния фитнес - засечка на вратата , „здрасти” – „здрасти” ( елементарно, но вършещо работа начало за завързване на разговор, знаете ;) ) И без да изпадам в подробности, с 2 думи започнахме да се срещаме… Всичко беше чудесно ( привидно). Той беше умен,чаровен, забавен, с невероятно чувство за хумор , но това, което ми харесваше повече в ситуацията беше, че неговия интерес към мен беше много по-развит на този етап. ( Нормално, след множество гафове с неизяснен произход човек да е предпазлив ;)) До тук добре, нали ?Да ама не…
И така след месец – два срещи, един ден този човек просто изчезна от лицето на Земята. „Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват”, Останалата част от навлезлите с такава агресия в употреба средства за комуникация също бяха offline ( skype, facebook, twitter, yahoo messanger!, windows live messanger, whatsApp I etc. … ) “Добре”, казах си аз, „все ще се появи от някъде”. Така и стана (този път за съжаление… ) Това, че бяхме ( и все още сме ) съседи, не е вметнато просто за запълване на редовете в увода…
Един слънчев следобед, вървейки към вкъщи, след прекаран ден с приятелки в правене на абсолютно нормалните неща, когато се съберат много момичета на едно място.. ( всяко момиче би и нито едно момче не би ме разбрало, това ми е ясно ;) ) , в опит да стигна до входа си, спирам погледа си неволно върху неговата тераса. Макар и недовиждаща и със слънчеви очила, да не го забележа беше невъзможно, не защото е Той и защото живее на нисък етаж и терасата му на практика е на улицата, а просто защото беше облечен в искрящо оранжева тениска ! ( :D). Той, обаче също ме видя, с 1-2 секунди закъснение, по ирония на съдбата и аз бях с оранжево. Това съвпадение изобщо не ми направи впечатление, озадачи ме не визията му,а реакцията му като ме видя – Той буквално ЗАЛЕГНА под терасата докато минавах ! Сигурна съм, че тайно се е надявал този път да съм бързала малко повече от необходимото, преди да изляза от вкъщи на пожар, както правя всеки път когато закъснявам и да съм забравила си сложила лещите за късогледство, но уви. Имаше известен шанс да предположа също така, че той е открил и усвоил изкуството на телепорта и за части от наносекундата е влязъл в апартамента си, без да ме фокусира (Трудно може да ме изненада нещо вече….), ако се беше съобразил да залегне изцяло, така че нито милиметър от гърба му,покрит с искрящата оранжева тениска да не се вижда. ( !!!) На всичкото отгоре надигаше поглед през няма и 2 секунди, за да види дали най- после не съм отминала … Момче, аз също не съм откривател на телепорта, дай ми малко повече време,а ?
Та така, основната ми реакцията беше три буквена абревиатура, с гарнитура 2 препинателни знака, които съм споменавала (вече) не веднъж, но ще го направя отново – „WTF?!” Трагикомедията в дадената ситуация е не това, че аз по някакъв начин съм се почувствала засегната, наранена и така нататък ( без да се налага да изреждам още поне десетина определения, подредени чрез градация..), а точно обратното – това ме накара да не сваля поне седмица ухилената физиономия от лицето си и да разсмея всички от обкръжението си, на които разказах на по чашка в бара за случилото се. Идеята ми е да акцентирам върху „смелите” постъпки на „по-силния” пол. Момчета, стига с тези автоголове, хайде най-после един да се реши и да ви отсрами поне малко ? : ))
… Следва продължение ( as usual )
Няма коментари:
Публикуване на коментар