 | ||
| So many idiots, so few bullets |
Знаете ли, забeлязала съм, че всеки човек е оптимист(вътрешно винаги се надяваме, че всичко ще се оправи, или че там някъде след нещо лоши ни очаква нещо двойно по-хубаво). Дали обаче се случва точно така? За съжаление нямам точен отговор на този въпрос. Според мъдрите хора е така, но според тези нас, които сме си патили много пъти и след това отново не сме достигали нищо хубаво не е точно така. Като допълнение на тезата ми ще кажа и една поговорка „Не питай старило, а патило”, така че съм по-склонна да вярвам на личния си опит, пък дано някой слънчев ден да дойде звездният миг.. определено смятам, че трябва да е много грандиозен, като съдя по всичката „помия”, която ме е заобикаляла, забикаля и евентуално ще ме заобикаля.
Най-скандалните ми случки естествено са били свързани пряко или косвено с мъжко присъствие(всъщност главната роля е била винаги мъжка). Този път реших да не разкажа за някой конкретен, а за всички общо и кратко. Все пак така най-добре мисля, че ще стане ясно какви трагични, а след това и комични преживявания съм имала. Като освен това мисля и да напиша няколко малки, но надявам се полезни съвети, за да не ви се налага и на вас някой ден да се справяте с такиви абсурдни лица. Няма да спазвам хронологичен ред, ще започна градивно да изреждам що за индивиди са се опитвали да се намесят в иначе спокойният ми живот. И така започвам със съвсем непринуден разговор с „приятел” във фейсбук. Момчето е близък приятел на мой приятел, виждали сме се няколко пъти, любезно се поздравяваме при всяка наша среща и задаваме баналните въпроси, на които никой, никога не чува отговора (просто защото определено не се интересуваме от това какво прави някой, който виждаме 3-4 пъти в годината). Нека да се върна към случката – та разговорът е повече от обикновен, но за мое голямо учудване диалозите ни продължават и на следващия ден и на по-следващия. Започвам да усещам, че този човек явно не ми е писал „Здрасти, какво правиш?”, защото в момента се е чудил какво прави, което пък автоматично разпалва любопитствто ми. Решавам да разгледам по-обстойно профилът му, все пак с ръка на сърцето мога да кажа, че откакто се появи Фейсбук няма никакви тайни. За моя огромна изненада (наистина не можете да предположите какво виждам) погледът ми се спира още в началото на полето със семейното положение и какво да видя. Необвързан – НЕ, обвързан – НЕ, сгоден – НЕ, вдовец – НЕ, сложно е – НЕ, женен – О ДА! Сами разбирате, че това си беше чист шок за мен, след няколко разгледани албума даже осъзнах, че той е дори и татко. Какво по-хубаво от това?! ( иронично го казвам). От тук нататък контаките ни приключиха, не знам какво очакваше таткото от мен (всъщност знам и определено не искаше да гледам детето му). Съветът ми в случея – Винаги, ама наистина винаги преглеждайте профила на този, когото по някакъв начин е подбудил интереса ви, за да няма изненади, а да и най-вече обърнете внимание на полето със семейния статут (естествено, ако не искате да бъдете втората,третата или някоя си там под ред). Вече е ред да минем към следващият случей: той е симпатчно момче на моята възраст (подозирах, че ще е още недорасъл, но съмненията ми бяха далеч по-скромни от действителността) излизаме, забавляваме се доста, чуваме се постоянно. До тук добре нали? А сега подробностите – излизаме 4 пъти в годината, чуваме се всеки ден, пише ми при всяко негово излизане пийване и така нат. (естествено винаги успява да ме събуди със смс-и около 4-5-6 сутринта). След 1984958 ни уговорки, които се отлагат чувам всеки път изречението „Имах малко работа...” – за протокола е БЕЗработен студент. Естествено несериозното му отношение успя доста бързо да ме отблъсне (пак за протокола беше доста „влюбен” в мен според неговите думи). Поуката от историята – Винаги имайте едно на ум, когато излизате с някой на вашата възраст (визирам годините между 20-27 да кажем, като това са само примерни граници, сигурна съм, че може и да се увеличи горната граница) и по-важното, ако и вие предпочитате вечерният си сън пред смс-и и обаждания провокирани от главно алкохолно съдържание в кръвта на подателя – Изключвайте си телефоните (или поне ги оставяйте само на вибрация). В съвета ми свързан с телефоните освен положителната страна от към съня е и това, че на сутринта със сигурност ще имате страхотно настроение докато се опитвате да разгадаете посланието от смс-а или пък може доста да се посмеете на повечето неграмотно написани думи JJJ. Но казах без да задълбаваме минавам на следващия, за съжаление тук ситуцията е леко трагична. Тази история започва една вечер на рожден ден на наш общ приятел, след цяла вечер разменяне на многозначителни погледи се запознавам най-накрая с момчето, което седи на другия край. По ирония на съдбата разбирам, че той ме е виждал и преди и е искал друг наш общ приятел да ни запознае, но аз категорично съм отказала (подозирам, че тогава съм била в отвратително настроение, целият свят ми е бил крив и със сигурност съм искала да убия поне 10тина човека, само защото дишат – друга причина да не искам да се запозная с него не можах да намеря след като цяла вечер обстойно го огледах). Започнахме да излизаме с това момче, като в началото всичко беше много добре, с изключение на това, че тогава работех доста ангажираща и изтормозваща работа и не винаги имах сили да се видим (след края на отношенията ни стигнах до извода, че може би точно това повлия доста отрицателно на ситуацията).В един момент не усетих, че май май започвам да се влюбвам в него, тогава започнаха и мъките ми. Явно той не желаеше някакви сериозни обвързвания, но аз заслепена не осъзнавах този факт. Бях се превърнала в нощното му забавление и до там, но и това не продължи дълго в един прекрасен момент всичко приключи – той спря да звъни и аз някакси не го потърсих (тук благодаря на всички мои приятелки, които няколко месеца се опитваха да ми „отворят очите”, поне им послушах съветите да не го потърся отново). Идва ред на поуката – щом съдбата ви е срещнала веднъж с някой и вие не сте видяли „нещо” в този човек, видите ли го пак Бягайте (сещам се за един наскоро излязал филм „Агенти на съдбата”, всичко си има причина, всяко тръгване по-късно, всяко закъснение и така нататък сигурна съм, че ме разбрахте какво точно имам в предвид). И по-важното, колкото и да не ви се иска да си сваляте розовите очила – СЛУШАЙТЕ най-близките си приятели, те ви мислят доброто даже повече отколкото вие самите мислите за себе си (разбира се тук говоря за Истинските приятели с главно П, не за онези които са от ден до пладне). Като добавя и историята с „Е кое му е лошото?”, която съм описала надълго и нашироко и г-н Рокфор, който и до ден днешен си държи свободата (само и единствено) [бел.р. – историята с него е от има-няма 2 години назад]. Определено смятам, че може да ми се има доверие и да се слушат съветите ми. Въобще няма да споменавам прехвърчащите индивиди около мен, които само с 1 изречение са ме отчайвали безнадеждно. От тях няма отърване, идиотите винаги си прикрити и то доста добре. На тях просто можем да им даваме свободно, да им затръшнем вратата, да ги добавим в групата с игнорираните, да не им вдигаме и да се надяваме, че ще се светнат бързо и ще се откажат (естествено това не върви в комбинацията – Тъп и Упорит, там умиране има, отърване няма!)
В следващите истории ще разкажа подробно и за накратко споменатите тук „мъжаги”, има доста забавни подробности и около тях... J
Няма коментари:
Публикуване на коментар